Grigor Gatchev - A Weblog

Нещо, което ще е добре да си припомняме занапред. Ще ни трябва.
За мой срам, не зная кой е авторът.

Today I should have been ninety four,
I would be having a party with cake
I’d have two fine sons and a daughter too
Grandchildren to cuddle and stay.
I’d have met a great man, dashing and tall
He’d have worked in an office in town
We’d have lived in the country, two dogs and a cat
I’d have had a fine wedding gown.
Margot would have lived nearby,
Surely a mother herself?
My mother and father would have been so proud
We’d have raised a glass to good health.
Instead we slept on wooden slats
As we shivered with hunger and cold
We were beaten for any discriminatory thing
We were given no toys to hold.
My mother was starving, she gave us her food
Scabies was rife in our camp
I wanted to die, this wasn’t life
Living with rats in the damp.
My best friend was in the camp next door
I missed her riotous laugh
I was glad to have my sister with me
Loneliness, was my first and my last.
I dreamed of food that I could eat
I wished for potatoes and meat
If I survived, I’d wash it all down
With wine and something sweet.
Typhus arrived and we both got sick
Doctors were never called in
We died one by one, Margot went first
Death was an easier win.
I hope I didn’t die in vain
I hope the world has learned
Hatred has no place in life
My diary forever preserved.

In honour of Anne Frank 12.06.1929 – 1945

Често чета канала в Телеграм на Александър Дугин. Интересен е.

Помните ли соц-вица как милиционерът се скрива в кофа за боклук, за да не го видят хората, но оставя фуражката си върху нея, за да ги „респектира“? Руското правителство е така. Официалните му изявления задължително са лъжа, част от „принципа на маскировка“ е. Но в същото време си има говорители на ниско ниво, да предупреждават хората за истинските му намерения, че да не смеят да им противоречат.

Дугин е може би най-известният от тези говорители. Той е… не точно консерватор, не точно и екстремен консерватор. Пред него екстремните консерватори са екстремни либерали – прочетете книгите му, ще се убедите. (И поопулите.) Властта в Русия е зад маската реално феодално-робовладелска, така че той е адекватният ѝ говорител. Например официалните реакции на Кремъл за победата на Тръмп бяха хладни, но Дугин обяви в канала си: „Победихме!“.

Този път ме впечатли друго негово изявление. Как следва безмилостно да се борим с трансджендърите и квадроберите, като символи на духовното падение и прочее.

То хубаво, ама трансджендърът е медицински проблем. Като примерно апандисита. Адекватната реакция към болен с апандисит е да го пратите да се оперира. Човек, който вместо това се бори с тия болни… какво е мнението ви за интелекта и адекватността му? Е, същото е за борбата с трансджендърите.

Квадроберите вероятно дори не знаете какво са. Деца (задължително западни), които според руската пропаганда са научени, че са животни, и изискват в училище да ходят на четири крака и да ползват по нужда сандъчета с пясък. Вест от оная вселена, в която американските войници се напиват с кока-кола и се търкалят пияни по земята. Какво е мнението ви за интелекта и адекватността на човек, който вярва в съществуването им? И в подкрепата на западните правителства и либералфашизма за тях? И би положил усилия, за да се бори с тях?

Естествено, Дугин няма как да вярва в това. Чак такъв идиот / луд ще е труден за контролиране, няма как да е неофициален говорител на руската стратегия. Но, като част от руската пропаганда, той търси сред нас идиотите / лудите, които биха му повярвали. Те са нужни на Русия.

Защо? Паскал казва: „Който може да ви накара да вярвате в абсурди, може да ви накара и да извършвате жестокости“. Да предаваш родината си, да предаваш или избиваш приятелите си – всичко, за което тези хора са нужни на Русия – е жестокост. Затова един от начините за намирането им е търсене кой би повярвал на абсурди. После тези хора биват прикотквани, вземани под контрол, организирани и запращани да съсипват „врага“ на Русия – България и нас лично.

Хубавото е, че тези хора лесно се издават, че вярват в такива неща. За разумния човек това е знак, че те са опасни идиоти / луди, от които трябва да се пази. Много внимателно – не знаете кога някой Дугин ще им прошушне, че вие сте рептил или либералфашист, и майчица България трябва спешно да бъде спасена от вас, дори на цената те да идат в затвора за убийство…

Предупредени сте.

Мисля си – човечеството върви към Трета световна война. На която сегашната война в Украйна е просто Судети.

Не е нужно човек да е историк, за да види, че ситуацията е аналогична с тази преди Първата и Втората световни. Старите световни сили са запуснали военната си мощ с убеждението, че мирът е завинаги. А едни нови сили се въоръжават бързо и апетитите им да господаруват над света или части от него вече са големи. И където им се позволи да „ядат“ – да си откъснат парчета от други страни – апетитите им растат.

Ситуацията обаче е различна от класическата с важен нюанс. Повечето от „новите сили“ хич не са нови, нов е само апетитът им. (На Русия и апетитът ѝ не е нов, но тя за последните стотина години си е бясното куче на света.) Разделението всъщност е не между стари колониални сили и нови сили с мерак за колонии. То е между демокрации и диктатури.

Базата му е общото разбиране на диктатурите, че демокрациите са смъртна заплаха за тях не с това, че ще ги унищожат с военна сила, а с това, че просто съществуват. И с това доказват, че обикновените хора могат да са не нечий добитък, роби или крепостни, а свободни и господари на съдбата си. И че тогава живеят по-добре и по-щастливо, постигат повече и са по-силни. И съграждат държави, които напредват по-бързо и плодотворно от диктатурите…

Диктатурите наричат себе си „капитализъм“, „комунизъм“ и подобни – но знаят отлично, че са всъщност феодализъм с робовладелски елементи. Наричането на феодалите „олигарси“, или това на робовладелците „партийни секретари“ не го променя, само се опитва да го прикрие, то е поредната им лъжа. Не е луд който лъже, луд е който му вярва, нали? Е, при тях луди във върхушката няма, ще са опасни за адекватните там. Както примерно у нас в Политбюро беше немислимо да има вярващ комунист. Видеше ли как живеят, щеше да разбере, че истинските чорбаджии и подтисници в България са именно те, и щеше да тръгне да вдига революция срещу тях…

Затова разбират отлично, че съществуването на демокрациите е смърт за тях. Че каквито и планини от лъжи да трупат те, рано или късно „добитъкът“ им ще научи истината и ще ги събори. Че няма да го спре дори най-любимата лъжа на диктатурите – „обратното е, свободата е тук а робството там, процъфтяването е тук а загниването там…“ Че единствената им надежда е пълното унищожаване на всички демокрации. Само тогава може да бъде унищожена самата идея за свобода, по оруеловски. Само тогава обикновените хора могат да бъдат държани роби завинаги.

(Всъщност и тогава не може. Рим го направи могъщ свободата на гражданите му. Тя създаде такава база, че дори след като се превърна в империя, Рим контролира екумена си с векове. Да, след като рухна дойде Средновековието, наричано на повечето езици „време на мрака“. Но и в него забутан остров на края на екумена в един момент прие Харта за правата и свободите. Съгради на нейна база малко по-свободно от околните общества. А то направи индустриална революция и превърна страната си в световна империя. Която отстъпи от тези позиции чак след като беше надконкурирана от други, взели нейната свобода и я умножили, и станали още по-могъщи… И демокрацията се възроди, още по-силна отпреди.

Преди повече от 20 години бях сънувал един сън – ето извадка от него:

Често търговци на омраза или страх ще обявяват бъдещето за смърт на настоящето, и ще го забраняват, забравили, че смъртта и животът са едно, или уплашени от това. Често ще успяват да превземат сърца и умове, и да заслепяват взорове. Но бъдещето е по-мъдро от настоящето, и след миг или епохи ще намира начин да ги превърне в минало. И ще продължаваме напред, разбрали, че бъдеще дава единият избор – другият дава минало завинаги. И припомнили си, че сме деца не на калта, а на звездите.)

Особеността на това разбиране е, че го споделят не само диктатори и сатрапи. Споделят го и „редови“ психопати с усещането, че само те са хора, а другите са играчки за тях. И отпадъци на еволюцията, уплашени че губят състезанието за бъдещето. И садисти, готови да целуват ботушите на господари срещу правото да измъчват робите… Накратко – всички, за които най-скъпоценната свобода е да отнемат свободата на другите. Които ненавиждат свободите на другите, но за своите и най-вече за тази пищят, че им се ограничава.

Затова всички те имат общ интерес във войната, която вече се води. (И на която бъдеща Трета световна между демокрациите и диктатурите е само един от многото аспекти.) И диктатурите знаят това отлично, и търсят съюз и взаимодействие с местните психопати, садисти и отпадъци на еволюцията в демокрациите. Или дори просто ги подпомагат, като начин да пренесат войната си срещу „врага“ на негов терен. (Някой учуден защо Русия подкрепя Тръмп?)

Имат интерес и да манипулират глупавите и лековерните, за да ги превърнат в „полезни идиоти“ (терминът е на ГРУ) и да ги използват за пушечно месо във войната си. И благодарение на Русия имат и технологии за социално инженерство, които да им помагат в това. Затова и в днешните времена идиотът винаги е опасен за адекватните – шансът някой психопат да е успял да му хване конците и да го марионетства да ти навреди е голям.

Така че дойде ли бъдещата световна война, диктатурите ще имат своите помощници сред демокрациите. Тези хора, които за нормалните са отрепки, опасни идиоти, психопати, садисти и подобни. Рафиниран вариант на деветосептемврийците от 1944 г. – вече без идеалисти, освен в ролята на пушечно месо за спешно похарчване. И без идеологии за „човечност“, „добър живот за работниците“ и подобни. Озъбен и безмилостен пещерен, психопатски консерватизъм. Не този, който в нито помен отъздиша по доброто старо време и се оплаква, че младите са невъзпитани – този, който получава оргазъм от садистично избиване на нежелаещи да бъдат роби.

Ето това е войната, която ни очаква. Това са страните, които ще воюват в нея. Това е, което очаква обикновените хора където стъпят диктатурите. И това са тези, които ще ги предадат отвътре.

Предупреденият е въоръжен.

Напоследък често попадам на претенции на една определена категория хора, че свободата на словото им се нарушавала. Обикновено от сорта на „мръсните левичари ми забраняват да говоря каквото мисля и ми отнемат свободата на словото“. И обикновено след като някой им е обърнал внимание, че изказват директен и безсрамен расизъм, нацизъм, сексисъм или друго от сорта.

Реално никой не пречи на такива хора да говорят каквото си искат. (Иначе нямаше да могат да напишат изказването, заради което хленчат.) Проблемът им е, че когато почнат да бълват примерно расизъм, околните ги гледат като расисти – вече не като свестни и читави хора. Съответно те се чувстват дискриминирани („защо другите ги гледат като свестни и читави, а мен не?“) и опищяват света.

Реално това, срещу което протестират, е че се налага да търпят последствията на расизма си, или каквато друга простащина демонстрират. Искат хем да са демонстративни боклуци, хем да бъдат третирани като достойни хора. И когато не го получават, се тръшкат като оскърбени принцеси. (Talk about snowflakes.)

(Не, тази категория хора не са рашистките пропагандисти. Те също често демонстрират расизъм, нацизъм и сексизъм – чудесни начини за разделяне на обществото и сеене на омраза са. Но сами по себе си не са достатъчни за провеждане на рашистка пропаганда, така че пропагандистите рядко ги защищават изолирано. Обикновено се тръшкат за свобода на словото, когато някой оспори лъжите им. Защото някой им пречи да лъжат по принцип, а не защото някой им пречи да са расисти или нацисти.)

Тази категория хора обикновено наричат себе си „десни“ или „консерватори“. И двете са опит за мимикрия – те са всъщност нещо друго.

Ние сме свикнали с разделението между либерали, които дърпат напред, и консерватори, които отстояват наличното. Всяка от тези групи има своята важна роля в прогреса. Като двигателят и спирачките на кола са – без двигател тя няма да тръгне, без спирачки ще ви пребие някъде, безопасното придвижване се постига с имането и разумната употреба и на двете.

Има обаче и трета група – реакционери. Те се борят да върнат нещата назад, към „светлото минало“. Към времената на расизма, нацизма, неграмотността, мизерията, феодализма… Те търсят лековерни, за да им пробутат някакво минало за „светло“ и „достойно“. Например за време, когато Нацията е била велика и недостижима (“Make America Great Again”, “Deutschland Uber Alles”, „България на Симеон Велики“ и подобни). Тъй като терминът „реакционери“ мигновено издава същността им, те се опитват да се пробутат за „консерватори“ или „десни“. Но стремежът им към отхвърлено от прогреса минало е сигурен индикатор – мигновено показва какво са всъщност.

Десните популисти обикновено са такива. Те са много по-разпространени днес от левите популисти и са по-злокачествени от тях. Левият популист обикновено обещава прекрасни неща – проблемът с него е, че няма да ги изпълни, и повечето хора вече знаят, че е измамник. Десният популист обикновено обещава ужасни неща в красива опаковка и проблемът е, че ще ги изпълни. И подкрепилите го тогава ще разберат за какво всъщност са се борили, но ще е вече късно.

Реакционерите са два типа – идиоти и психопати. Идиотите искрено вярват примерно че през Средновековието животът е бил прекрасен, селяните са работели по няколко дни в годината, благородниците са се грижели за доброто на всички, хората са живеели средно по над 100 години… Психопатите отлично знаят, че това е лъжа за идиоти и я повтарят именно затова. Миналото ги привлича с това, че е авторитарно и би им дало възможност да властват над по-свестните от тях. Нещо, за което нямат шансове при съвременна пазарна демокрация… Съответно идиотите са пехотинците-редници във войната на реакционерите да върнат миналото. Психопатите са техните офицери и генерали.

Опитите днес да се използват свободите на демокрацията, за да бъде връщано зловещо минало, са планирани от психопатите и извършвани под тяхна команда от идиотите реакционери. Част от тези опити е насаждането на расизъм, нацизъм, сексизъм и подобни идеологии на омразата, които се борим да оставим в миналото завинаги. Под маската на „свобода на словото“, и с претенциите, че който пречи на тези измами, е враг на свободата на словото.

Но свободата на словото не е абсолютна. Иначе телефонните измамници нямаше да са престъпници – те само говорят, другите сами им хвърлят парите си през балкона, нали? Щяха да са престъпници тези, които ги ловят и пращат в съда. Нито щеше да е престъпление уговарянето на деца от педофили – престъпление щеше да е да им се пречи. Вие кое подкрепяте – свободата на словото на тези категории или ограничаването ѝ?

(Преди няколко години в Ливърпул, ако не ме лъже паметта, имаше епидемия от заушка. Няколко десетки загинаха, няколкостотин останаха с трайни умствени увреждания или безплодие. Оказа се, че трийсетина години по-рано там е имало много успешна кампания на антиваксъри… Комитет на пострадалите даде антиваксърите под съд. Те заявиха в съда: „Ние само сме предоставили информацията. Свободата на словото е свещено и неотменно право. Решението са го взели родителите ви, съдете тях…“ Как мислите, да лъжат родителите да не си ваксинират децата тяхно свещено и неотменно право ли е? Може ли да им бъде търсена отговорност за последствията или не?)

Така е и с „десните“, които пищят как „крайно левите“, „световната либералфашистка конспирация“, „уокизмът“ и т.н. им отнемат свободата на словото. Не, не им я отнемат. Просто ги третират като каквито са се показали. Това е, което те не могат да понесат и пищят срещу него.

Затова е важно на такива това да се обяснява публично и в прав текст. И че свобода на словото и безотговорност за лъжи и проповядване на омраза са различни неща. Първото го имат – нека не лъжат, че го нямат. Второто ще го проимат когато го проимат телефонните измамници и педофилите.

Срещам на вратата на входа съседа, прибира се с мрежичка продукти. Здрасти, как си, актуална обстановка… Той:

– Ще се ваксинираш ли за коронавируса? Аз – не. Не знам какво слагат в тия ваксини, тайна е. Никой разумен човек няма да се ваксинира при това положение.

Звучи разумно. Да му кажа, че не е тайна, има го даже на много места в Нета? Ама все пак е възрастен човек, без особено образование, дългите и сложни имена на съставки нищо няма да му говорят… Погледът ми пада върху мрежичката му, и ми идва по-добра идея:

– Гледам, че си купил кренвирши?

– Да. Защо? – Никакъв признак на правене на връзка. Изчаквам малко – не, няма.

– А знаеш ли какво слагат в тях?

Гледа ме недоумяващо. Внезапно в погледа му се промъква ужас, лицето му побелява и ръцете му се разтреперват:

– Мислиш, че слагат ваксини ли?!?!

Разумността изяснена.

—-

– Абе, ти си баси тъпанаря! Всеки знае, че наночиповете във ваксините ги произвежда Бил Гейтс по нареждане на Ротшилд! Вирусът изобщо не съществува, конспирация е! Хората боледуват, понеже ги пръскат с кемтрейлсове! Забелязваш ли колко много са кемтрейлсовете напоследък?

– Гледам, че са по-малко. Нали самолетите летят по-малко… – опитвам се да проникна с някаква логика.

– Ами! Просто са се научили да ги правят невидими! Иначе защо ще въвеждат 5G-то, ако няма наночипове да ги управляват през него?

Чудя се колко ли още от модерните лудости ще са се събрали в горкия човек. Традиционните – шизофрения, параноя, мании, психози – обикновено са по една на пациент…

—-

– В Конституцията е записано правото ми на лична свобода, нали? Никой не може да ме заставя да си бода в тялото каквото не искам! Ако ще даже наистина да е полезно! Въпрос на принцип е!

Как да му обясниш на разбираем за него език, че не е прав?

– Добре, защо тогава не се бориш срещу това да трябва да имаш шофьорска книжка, за да караш кола? Също ти ограничава свободата, а е въпрос на принцип.

– Аааа, това е съвсем различно нещо! Човек като няма книжка, може да направи с колата някоя катастрофа, нали? И може да пострада, или даже да се убие. И други хора също може да съсипе. Не е същото!…

—-

Коментари във Фейсбук под статия, предупреждаваща за нов вариант на SARS-CoV-2:

-Стига сте пръскалитози нов щам един ден ще се изсипе над всще деца и близки така и на вас какво си мислите че ще останете не наказани от Бога ли ще си платите с всяка една стотинка до милионите си тогава ще искате и вие да умрете но няма защото Божието наказание ще се излива върху вассегс сатсна така се лъже че не усещате че ви прави на НН ай големи глупаци и серадва за това че паднахте на клопката

– Ай сиктир бе-през една седмица разработват нови щамове и ги разпространяват по въздух и вакси! Бог да се заеме с тея човекоубийци!

-Няма вирус това са престъпления

– Световните Здравни Боклуци и Техните началници Мулти богатите еврей докато не съсипят цивилизованият свят няма да кротнат да си измислят щамове…

– Започна да ми става смешно, не разбраха ли че хората отдавна не се страхуват

– Тези СЗО са сключили договор с дявола

(Не, нито един не е ироничен. И имаше още стотици такива…)

—-

– Абе човек, едно нещо ми обясни! Ти съвест нямаш ли, бе? Не те ли е срам да гледаш хората в очите и да ги лъжеш и да им загробваш животите?! Че са ти пълнили главата толкова години в тоя ВУЗ с лъжи, това ясно. Промили са ти мозъка, повярвал си тия глупости. Ама толкова години откакто си завършил, как па не видя, че бактериите и вирусите са измислица? Че хората боледуват, понеже твоите авери от правителствата ги ръсят с кемтрейлсове и инжектират с отрови? Нема как да си толкова тъп, не ми ги разправяй тия на мен! Кажи ми, срам и съвест нямаш ли?! Сметка даваш ли си колко хора си вкарал в гроба с тия лъжи, а?! Малко ти е да те застрелят – на парчета трябва да те режат! Да имах власт, знаеш ли какво щях да ви направя всичките до един?!… Ама часът на истината идва, да знаеш! Умните хора, дето не са ни промили мозъка и знаем истината, вече се организираме! Някоя нощ така ще ви подпукаме, че нема и да разберете откъде ви е дошло! Всичките лекари, дето мамите и тровите горкия български народ, ще ви избесим по дърветата!…

(Не, не е пациент с диагноза. Води се психично здрав, ходи където иска, кара кола, гласува. И най-вероятно или скоро ще има, или вече има оръжие…)

—-

– Всичко това с умрелите от Ковид е лъжа! Няма такива! Аз го карах, мои роднини го караха – всичките сме здрави! Изобщо не познавам умрял от него! Ти познаваш ли човек, който да е умрял от Ковид? Не познаваш, нали?

– Познавам над дузина. Няколко от тях ги познаваш и ти. Христо Пощаков, Сашо Карапанчев…

– Не е вярно! Те не умряха от Ковид! Фалшифицирали са им диагнозите! Ти просто не знаеш!

– Абе Пощака вярно, че умря чак в Испания, ама Сашо, като го закарали в Пирогов най-сетне, се опитва да го спаси мой състудент. Така че знам със сигурност от какво почина.

– Лъжат те! Така са им наредили! Иначе ще им отрежат заплатите!

– Хм… А ти откъде имаш информацията, че са починали от друго? И че лекарите лъжат за Ковид? Че им нареждат така, че им режат иначе заплатите? Някакъв надежден източник ли е? Кажи, да знам и аз.

– А, значи и ти си агент на тая мафия? Нормално де, ти и за Украйна отричаш, че нацистите там избиват народа до човек. И лъжеш, че Русия я била нападнала. Я кажи, колко ти плащат, за да разпространяваш тия?…

—-

Случай от гастроентерологично списание:

При 43-годишна жена с улцерозен колит е проведена рутинна колоноскопия. Установени са полипоидни формации с размер до 6 mm. При отстраняването им започва обилно кървене, което налага поставянето на метални клипсове за спиране на кървенето (снимка в коментарите). Не е идентифицирана перфорация на червото. Някои от полипите кървят дори само при докосване с апарата. Колоноскопията бързо е прекратена и изследване на кръвосъсирването показва шокиращи резултати – протромбиново време 139 секунди (нормата е 10 до 15), INR първоначално 8, впоследствие 12 (нормата е 0.9 – 1.2). Чернодробните ензими AST и ALT са повишени до три пъти над горната граница, но пациентът няма чернодробна цироза.

След допълнително разпитване се оказва, че пациентът приема куркума в пет пъти по-висока от “стандартната” доза. Куркумата е популярна съставка в “алтернативни” терапии, включително и за улцерозен колит. Основната активна съставка е куркумин, който удължава протромбиновото време, повишава INR и освен това има антиагрегантен ефект върху тромбоцитите. Всички тези фактори водят до повишен риск от кървене при предозиране с куркума.

Бързото приложение на витамин К и замразена плазма води до спадане на INR до 1.9 в рамките на 24 часа и пациентът е освободен за домашно лечение.

—-

Пратиха ми за преглед служител от ръководството на средно голяма фирма. Работникът имаше рак на простатата, но беше отказал всякакво конвенционално лечение. Първо каза, че не може да си спомни какво лекарство приема и аз цитирах това в доклада си. След това ме помоли да коригирам доклада и ми прати снимки на няколко различни хомеопатични лекарства, общо девет на брой. Редактирах съответно, уточнявайки, че няма доказателства, че хомеопатията е ефективна при онкологично болни и цитирах доказани медицински източници. Това влиза в задълженията ми, тъй като фирмата, за която работи този служител, иска да разбере прогнозата за състоянието му. Той отново оспори доклада ми и възрази срещу факта, че хомеопатичното лекарство е безполезно. Основанието му беше , че ръководството щяло да си помисли, че не се лекува! Преди да се разделим, каза, че възнамерява да пътува за Африка да се лекува там, но като го попитах какво е лечението, каза, че ще се консултира с врачка.

—-

От БГ-Мама (там НЯМАТ изчерпване!):

Ако съм бременна мога ли да гледам порно, без да увредя психиката на детето?

При язва как се приемат живите охлюви?

Всички инвитро деца са вампири! Но още сте твърде невежи, за да го разберете!

Перете ли си заедно гащи и чорапи? Аз даже отделям леви от десни чорапи! И гащите гледам да не се опират предно със задно на два чифта, че току- виж се чифтосали нещо…

Кърмене е имало много преди да има молове. И моловете ги има, защото го е имало кърменето.

Малко глупав въпрос, но…Има ли някаква опасност, когато зъболекарят работи с машинка, когато има гръмотевици?

В Испания има много латинци, които са испаноговорящи.

Това молекулата на палмовата мазнина била с отворена структура и се свързвала с молекулата на човешката мазнина образувайки пластмаса

За да се научиш да свириш на музикален инструмент не се изисква никакъв талант…точно като да хванеш мотиката е!

Паразитите се събират в червата на пълнолуние,за да се размножат.затова прочистването е на пълнолуние.

Допълнение: в зависимост от вида си, паразитите предизвикват няколко влечения – към храна, /много храна, все сте гладни, все не ви стига/, към сладко/шоколад, вафли, бисквити/, към алкохол, към наркотици, към цигари, към кофеин /постоянни кафета през деня/ и към безразборен секс.

Космонавтите дишат точно по определен начин, за да могат да се предпазят от паразитите. Аз лично дишам като тях най-малко по половин час на ден.

Ми не знам какво се води човек, който пие 500 мл. джин на вечер и нищо му няма. Веган ли е?

Можете ли да ми препоръчате такива матки, които наистина са 100% натурални.

Здравейте! Искам да попитам за добър мъжки гениколог в град Варна. Благодаря предварително!

За деца изобщо пък не съм мислил,ама нали има сурикатна майка дето пак можеш да ползваш твойта си сперма и да си направиш твое дете,ква е разликата?

Има някакъв възпалителен процес,пусни си цитонамазка на свлачището.

Месото нямало нито една магическа съставка, която да не можем да намерим в растенията.

Без да засегна нечии майченски авторитет,но именно заради подобни глезотии като гушкане,някои от децата превръщащи се в тинейджъри минават и на съседния бряг,ако ме разбирате за какво говоря.

Детето ми се зарази с едра шарка от яслата. Сложих захар до леглото за да мине по – лесно шарката – за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”.

Този тунел, който се „вижда“ преди смъртта, съм чела, че всъщност е гръбначният стълб, от където минава душата и излиза през фонтанелата

На много места пише, че забременяването може да стане до няколко дни след секс. А аз имам чувството, че като стана права и де що има сперматозоиди в мен изпопадват. Те намират ли си някакъв начин да се закрепват в тялото на жената за известно време? Естествено аз не бързам да ставам, но … не мога и да лежа цяла вечност

Това означава ли, че душите ни се намират някъде около задните части?

I am afraid of rabid dogs

no more than of non-rabid ones.

It is the rabies that I am afraid of.

Bites hurt but heal.

Rabies kills.

And turns victims into spreaders.

Мисля си – хич не се разбираме напоследък за лявото и дясното. Кое диктаторско, кое не. Кое свободно, кое не. Кое умно, кое не. Кое свястно, кое не… Откъде дойде тая бъркотия?

Моите 5 ст. – от технологично-икономическия прогрес.

Политическите измамници с мераци да станат диктатори винаги са били популисти. До степен всеки друг да изглежда на техен фон не-популист, така че това си е само тяхна категория.

Но и така имат избор – леви или десни? Е, поне е лесен. Където има повече наивни и тъпи хора, които по-лесно може да бъдат излъгани.

От зората на изборната демокрация – да кажем, 1800-те – та докъм средата, че и края на втората трета на 20 век, това място беше лявото. Там бяха бедните. Които не бяха имали как да се образоват, бяха видиотени от мизерия, притиснати дотам да вярват на евтини лъжи – накратко, електоратът на измамника кандидат-диктатор. Десните през тези времена бяха интелигентните, образованите, културните, мислещите, свободните да избират разумно.

Затова и през тези времена политическите измамници носеха „леви“ маски. И диктатури разцъфваха където идваше на власт тяхното „ляво“. И овладените от тях държави – Русия/СССР, Китай, Северна Корея… – също носеха „леви“ маски. Е, под маските установяваха феодално-робовладелски общества…

С напредъка на технологично-икономическия прогрес обаче нещата се промениха. Бедните получиха достатъчно възможност да се образоват, да не са видиотени от мизерия и готови да вярват на идиотски лъжи. И не всички, но много от тях престанаха. Започнаха да се опитват да мислят и избират разумно – не винаги успешно, но принципно с желание и донякъде с потенциал.

Десните пък не можаха да понесат натиска на ускоряващия се прогрес – те по начало по не носят на промени. Започнаха да си слагат дебели капаци на очите, за да се отградят от него колкото могат. Но това ги отгради и от възможностите да се образоват и да са актуални. А и масово не знаеха, че в комплект с капаците вървят и седло, юзда и камшик.

И политическите измамници с диктаторските мераци се преместиха при тях. Нахлупиха „десни“ маски, както преди нахлупваха „леви“. (Много от тях са съвсем буквално бивши „леви“ – леви тогава колкото сега са десни, естествено. Примерно Тръмп е бивш регистриран поддръжник на Демократическата партия.) Подпомогнати от славата на разумно и мъдро, която си беше създало дясното на фона на олайненото от тях ляво…

Обективно тези хора не са нито леви, нито десни – те са измамници с амбиции. Ще ви лъжат с на каквото вярвате, няма да ги е гнус или да им пречи. Да, обективно изгражданата от тях система е по-близка до дясна, отколкото до лява – феодализмът неизбежно е по-десен и консервативен и от най-екстремния съвременен капитализъм. С твърде много, за да си струва да се мисли дали е по-десен или по-ляв. Той просто е добър само за феодалите.

(И само ако те са психопати. Нормалният човек не изпитва радост, че той има какво да яде, но хиляди нямат. Нито че е успял да ликвидира съседа си и да му вземе къщата или феода. Нито пък му се нрави да живее живот, в който няма да оцелее и месец без дузина гвардейци, дето да го пазят и в тоалетната, и без човек, който да опитва храната му преди него, да не е отровена. Защото феодализмът е така. Каквато музиката, такова хорото.)

Та, пазете се от тия измамници. Включително и особено ако ви се пробутват за „свои“. Съседът ви на другия край на идеологическия спектър обикновено няма да ви наклевети, за да ви прати в затвора и да ви вземе дома. Тези „свои“ ще ви вземат не само дома – всичко. Докато ви гледат в очите и усмихнато ви обясняват колко мъдри сте, щом ги подкрепяте, и колко много печелите така…

Това е от мен.

Една статия в BBC (https://www.bbc.com/news/world-europe-67427422) ме върна към спомен, който може би беше по-добре да бях забравил… Но пък може би ще е от полза за някого.

(Ако статията в BBC един ден не е достъпна: разказва за една съвременна руска доносничка, под името Анна Коробкова, и за жертвите ѝ. Топени, вероятно често и клеветени, че не подкрепят „специалната военна операция“ – руската агресия в Украйна. Тъй де, ако агресията не успее, може да се наложи Русия да изплаща репарации. Стандартът и доходите на Коробкова ще спаднат, може дори да ѝ се наложи да мине на пълно работно време. Така че тя не само има тези възгледи, има и интерес…)

Познавах такава „Анна Коробкова“ тук, в България. И за нея донасянето беше и доход, и смисълът на живота ѝ. Очите ѝ блестяха и пръскаше слюнки от кеф, докато разказваше. Как е пращала „където им е мястото“ всякакви „изроди“. „Капиталистически агенти“, разказвали политически вицове. „Безсрамни хлапета“, целували се на обществено място. „Смотаняк“ съсед, който не ѝ позволил да си свърже кухнята към неговия електромер. „Пижони“ с бради или къси полички. „Градска кокона“, която слагала саксии с цветя по стълбището на входа. „Пияница“, който се „скатавал“ от манифестация на 9 септември. „Забравил се“ съсед по вилно място, не разбрал, че мястото му се полага на нея и мъжа ѝ, а не на такива като него…

Тя нямаше компютър и база данни кого е натопила и какво му се е случило, като Коробкова. Имаше картотека с листче в нея за всяка жертва. „Ейййй такава!“, показваше гордо с ръце близо метър дължина. „Когото съм почнала, доде не го свърша, не съм го оставяла! Един няма да съм помилвала! Всичко си пишех там – кога за кого съм писала, какво съм написала, какво кога съм му докарала…“

Ненавистта ѝ към промените нямаше как да бъде предадена с думи. Те ѝ бяха отнели абсолютно всичко. Не, не хубавия апартамент, нито пък вилата. Нито дори бижутата на „градската кокона“, оказали се незнайно как у нея. Заради тези неща тя беше съсипвала и смазвала хора, но всъщност те бяха само израз на истински ценното ѝ – възможността да тъпче и съсипва който поиска. Промените ѝ бяха отнели именно него – отмъщаването на по-свестните от нея за това, че са по-свестни…

Гледах я, стопена от болестта до скелет в кожа, пръскащ ненавист, и изведнъж си я представих като Ам-гъл. Сдобил се с Пръстена на всевластието, но поискал и получил от него по своята нищожна мяра. Да може безнаказано да хапе по краката и да стиска за гушите по-читавите от него…

Беше стигнала дотам в последните си часове да може единствено да сподели, и така преживее отново, това си щастие. С човек, за който не знаеше на практика нищо, освен че се е опитал преди години да спаси мъжа ѝ. Сигурно в изнемощението си приравняваше това до споделяне на „ценностите“ ѝ… Едва се сдържах да не избухна, да си тръгна и да не я видя никога повече. Спираше ме единствено някакво едва доловимо усещане в дъното на ума ми, че дори такъв човек заслужава една последна милост. Някой да го изслуша, преди да си е тръгнал. Да му даде възможността да си припомни и преживее пак каквото е имал за щастие. И заради него, и още повече заради собствената си съвест…

… Дълго време си мислех – какво ли е подходящото определение за такъв човек. Чак когато статията в BBC ми върна спомена, името „Коробкова“ изведнъж намери мястото си в пъзела. Тази жена беше нашенска тоталитарна Коробочка. Изкривена дотам да събира в картотека – материален израз на истинската ѝ същност, точно както заключените шкафове с натрупани неща са истинската същност на Гоголевата Коробочка – единственото щастие, което е могла да има. Ужасяващо с безчовечността си..

Чудех се – какво ли я е направило такава? Може би произход или преживяно – и до днес не зная нищичко и за двете, нито има вече как да науча. Но знам за устройството и работата на мозъка повече от немалко неврофизиолози. Вероятно дефицит в латералния стриатум, по-точно в еферентите на кортико-таламо-стриато-кортикалния кръг. Водещ до неоснователно, но безмилостно усещане за собствена незначимост. Което причинява страдание, силно като това от жестока болка, ако и с различен източник. (За който не знае – усещането за болка и изпитването на страдание от нея са два различни механизма. Подобно страдание може да носи всяко усещане, което говори за някаква опасност, ако е достатъчно силно.)

И тя е търсела как да облекчи това усещане, според каквото е знаела и виждала. А комунистическото общество е имало нужда и е предлагало нужното ѝ облекчение срещу писане на доноси… Но тъй като усещането е болестно, няма как да се задоволи трайно. И в търсене на облекчение тя е слизала все по-надолу по спиралата. Научила се е да вярва в глупости, да мрази каквото всъщност не ѝ вреди. Да се самооправдава за причинявана на другите болка – тоест, отначало вероятно дори е изпитвала угризения… Всъщност тя беше пациент, страдалец, не злодей по същност. Злодей я бяха направили болестта ѝ и болното общество.

Да, сигурно всеки злодей си има причина да е такъв. Да, злодеите трябва да бъдат спирани непоколебимо, преди да причинят зло на други хора и може би да ги превърнат също в злодеи. Но в същността си те имат нужда от лечение, от помощ. Наказанието може би понякога е нужната им помощ, но сигурно не винаги.

Глупости? Може би. Но един лекар е длъжен да мисли така. Юридическото право да бъдеш лекар го дава дипломата, но моралното право го дава този начин на мислене.

Накратко – още от същото. С подобен резултат.

Русия отново ще бомбардира гражданската ѝ инфраструктура – особено електроснабдяването, водоснабдяването и снабдяването с горива. С надеждата студът и мракът да пречупят волята на украинците.

Миналата година тя направи същото. Доста успешно – ключови трафопостове и помпени станции бяха взривявани, често многократно. Но всеки път украинските ремонтни екипи работеха като бесни, в тъмнината и студа, рискувайки живота си при нова руска бомбардировка. И възстановяваха повреденото, въпреки недостига на части и материали. А засегнатото население се справяше с много взаимопомощ и търпение, стискаше зъби и намразваше руския нацизъм още повече.

Оттогава нещата се промениха. Украйна се снабди с огромен брой най-разнокалибрени генератори, способни да захранват болници, училища, детски градини, домове и ключови обекти, ако токът спре. (За което и България помогна, за моя гордост.) Натрупа запаси от резервни трансформатори и водни помпи и от резервни части за тях. Обучи още специалисти по ремонт на поразени цивилни инсталации. Вече има и как да покрие нуждите си при руска бомбардировка, и как да се възстанови след нея.

А и пряката защита напредва. Киев бе поставен под защитата на две батареи „Пейтриът“, които свалят на практика 100% от изстреляните по него руски ракети и ирански дронове. (Весело е да се чете руската пропаганда, съгласно която тези батареи са унищожени поне по десетина пъти.) Подобна защита се обсъжда и за други големи украински градове. Е, за военните обекти надали ще стигне скоро, но Украйна знае – цивилните са по-важни. Демокрациите имат такива ценности.

Така че тази година успехите на Русия в тормоза на цивилното украинско население ще са по-малки. А омразата му към нея ще продължи да се натрупва. Путин го знае и цели точно това – след него Русия и Украйна да са врагове завинаги.

Защо ли? Путин обича да повтаря, че на него не му е нужен свят, в който я няма Русия. („Няма я“ в смисъл, че не тъпче този свят с железен ботуш.) Но истината е друга.

Че на него не му е нужна Русия, в която го няма Путин. В смисъл, начело на нея.

Вече от поне две седмици от различни източници постъпва информация, че руската армия е минирала АЕЦ Запорижя на практика напълно. Повечето от източниците (напр. украинското разузнаване) са пристрастни и е разумно да не бъдат приемани с абсолютно безрезервно доверие. Има обаче източници, непублични и с ограничен достъп, които не са твърде пристрастни, а твърдят същото. Така че е разумно да се приеме, че е възможно (ако и не абсолютно сигурно) да е вярно.

А от няколко дни постъпват новини, че руската армия се изтегля тихомълком от АЕЦ-а. Досега тя го държеше под строг контрол – в централата по всяко време имаше сериозни по размер руски военни части, включително тежко въоръжение (танкове, ракетни установки…). От военна точка изтегляне не се налага, пунктът все още е далече от бойната линия. Едно от вероятните предположения е, че има опасност централата да стане източник на радиоактивно заразяване – поради взривяване на мините или по друга причина.

В тази връзка може би ще е полезно да знаем какво да правим, ако този най-лош сценарий се сбъдне. Ако пък не, знаенето няма да ни навреди.

Общи думи

Адекватните мерки при радиоактивно заразяване са различни, в зависимост от типа и силата на заразяването. Те пък зависят от вида на източника, разстоянието до него и други фактори.

Когато източникът е единичен (ядрен взрив, авария в АЕЦ…) и разстоянието е много стотици или хиляди километри, почти единствената опасност е от отделения радиоактивен йод (осноно изотоп 131). Той се натрупва в щитовидната жлеза на хората и животните и увеличава вероятността от рак в нея. Другите опасности от него или други радионуклиди в този случай обикновено са минимални. (При много лоши стечения на обстоятелствата могат да бъдат реални. Това описание не ги покрива.)

Опасността от йод-131 зависи от количеството му около нас. То – от общото отделено количество йод-131 и дали и колко от него е пренесено от мястото на инцидента към нас. При разстояние като това от България до АЕЦ Запорижя пренасянето зависи от атмосферните условия около и след инцидента.

Количеството отделен йод би зависело от какви и колко обекти в АЕЦ Запорижя са пострадали, и в каква степен. АЕЦ-ът има 6 реактора ВВЕР-1000, плюс сериозни като размер охладителни басейни за първично съхранение на отработеното ядрено гориво. Ако всички те пострадат сериозно, количеството отделен йод-131 може да е десетки пъти над отделеното при авариите в АЕЦ Чернобил и Фукушима, и хиляди пъти над отделеното при употреба на един или няколко тактически ядрени заряда. (Това не означава, че другите последствия непременно също ще бъдат толкова по-големи, или дори същите.)

Размерът на уврежданията при потенциален инцидент е невъзможно да се предскаже отсега, атмосферните условия – също. Затова давам съвет как да се действа срещу радиоактивния йод при най-лош вероятен вариант. (Ако се появи реална опасност и от други радионуклиди, това ще е тема за отделен запис.)

За щастие Енергодар е на много стотици километри от нас. Ако там се случи нещо, дори ако вятърът духа оттам насам (което е рядко), ще имаме време да научим. Ще имаме време и да разберем дали е отделена радиация, и ако да – дали е количество, което заслужава предпазни мерки. След това ще имаме време и да проверим дали вятърът го носи към нас или надругаде. И след това, ако се налага, ще имаме предостатъчно време да вземем предпазни мерки, без да сме закъснели. Дебело подчертавам – не взимайте предпазните мерки преди да е потвърдено, че се налага!

Защита срещу радиоактивен йод

Радиоактивният йод е опасен с това, че щитовидната ни жлеза го поема и натрупва точно както обикновения йод. (И с това се излага на лъчението от атомите му.) Ако тя бъде наситена с достатъчно йод преди радиоактивният да стигне до нас, тя няма да поема повече и съответно няма да поеме от радиоактивния.

Предпочитаното за насищане с йод средство е калиев йодид. Той е активното вещество във всички йодни хапчета. Химическият калиев йодид е точно същото – ако нямате йодни хапчета, но имате химически калиев йодид, можете да отмерите от него правилната доза. (Горчив е на вкус – можете да го приемете с ядене или някакъв подсладител, не му пречат. Може да подразни стомаха – добре е да се приема с храна, или поне с прясно или кисело мляко. Храната не пречи на резорбцията му.)

Ако нямате други варианти, йод може да се набави и от йодна тинктура. Тинктурата е разтвор на йод (често и калиев йодид) във вода, спирт или комбинация от двете. Какво съдържа и точното му количество трябва да са посочени на опаковката – ако не са, не я използвайте! Ако съдържа само или основно чист йод, занижете малко милиграмите (100 мг чист йод са приблизително еквивалентни на 126 мг калиев йодид). Вкусът ѝ също не е приятен.

Тинктурата може да бъде предпочитана при хора, които не могат да приемат йод през стомаха (напр. тежки стомашни проблеми или силно чувствителен стомах). При намазване по кожата в областта на корема обикновено се резорбира около 80% от йода в нея. (Вместо да пиете таблетка от 130 мг, можете да намажете колкото тинктура съдържа 160 мг. калиев йодид или 125 мг. йод. Типичната за България йодна тинктура съдържа 5% йод и 10% калиев йодид – 0.8 до 1 куб. см от нея е подходяща доза за 72 кг. тегло.) Не е страшно да намажете повече от необходимото – опасно за здравето количество няма да се резорбира. (Но по-чувствителна кожа може да се раздразни – внимавайте пък за това!)

Може да ви предложат в аптеката Йодасепт или друга търговска марка на повидон-йодин. За дезинфекция на рани е прекрасен, за насищане с йод – не. Йодът в него е 1%, 15 пъти по-малко, отколкото в йодна тинктура. При намазване върху кожата не е известно какъв процент се резорбира, възможно е да е близък до нулата. При вътрешно поглъщане може да отдели атомарен йод, който е силен дразнител, по-висока доза може да ви изгори стомаха. Не го пийте!

При опасност като описаната, правилната стратегия би била да се приема ежедневно доза йод до намаляване на опасността от радиоактивния йод до пренебрежима. Последното става, когато радиацията от него спадне до нива, сравними или по-ниски от тези на естествения радиационен фон. Периодът на полуразпад на йод-131 е 8 дни – тоест, на всеки 8 дни радиацията и опасността от него спадат наполовина. След 16 дни те ще са 1/4 от първоначалните, след 24 дни – 1/8, след 32 дни – 1/16 и т.н.

След десетия ден можете да намалите дозата двойно или да я приемате през ден – защитата остава на практика същата.

Добре е да започнете приема на йод поне няколко часа преди радоактивният да достигне до вас. Ако закъснеете с няколко часа или дори дни, пак си струва – по-малко предпазване е по-добре от никакво. Безсмислено е да се започва преди информация, че имаме авария с изхвърляне на радиоактивен йод – дори в идеални метеорологични условия той надали би достигнал от АЕЦ Запорижя до България за по-малко от денонощие. В типичния случай биха му трябвали 2 денонощия, а ако вятърът не го носи насам, не е изключено дори при сериозно изхвърляне дотук да не достигне опасно количество.

Оптималната доза калиев йодид зависи от теглото на индивида. Зависимостта обаче не е линейна: по-ниското тегло изисква повече калиев йодид на килограм. Ето таблица за приблизителните оптимални дози:

72 кг. – 130 мг. на ден

40-45 кг. – 65 мг. на ден.

20-30 кг. – 32-45 мг. на ден

10 кг. – 25 мг. на ден

5 кг. – 20 мг. на ден

3 кг. – 15 мг. на ден

Приемането на доза до 2 пъти оптималната обикновено е безопасно за организма – не се притеснявайте, ако не можете да я отмерите абсолютно точно. Изключение са алергичните на йод и йодни препарати – те е добре да се консултират с лекар по темата.

При болести на щитовидната жлеза тези дози може да не са адекватни. Например при болест на Хашимото може да са необходими по-ниски. Каква доза е подходяща за конкретния болен зависи от болестта и стадия ѝ – може да е от няколко пъти дадената до нулева. Задължително се консултирайте с лекаря си по въпроса!

Йодните хапчета са обикновено 2 грамажа – 130 мг. и 65 мг. Смятайте според какви имате.

Ако се налага да делите хапче (или отмерена доза калиев йодид), най-добре ги разтворете във вода. Сложете в чаша такъв брой лъжици, малки чашки или кубически сантиметри вода (ако имате с какво да ги мерите), какъвто после ще ви е най-лесно да разделите на нужните ви дози. Сипете калиевия йодид или смачкайте добре хапчето във водата с лъжичка и разбърквайте до пълно разтваряне. Дръжте разтвора в хладилник, най-добре захлупен, за да не се изпарява лесно (увеличава концентрацията на калиевия йодид в остатъка).

Ако се налага да отмерите калиев йодид на прах, най-добре намерете точна везна за малки тегла. Аптеки които изпълняват микстури и места които ремонтират бижута най-често имат. Заложни къщи, които приемат злато и сребро, често също имат (може да са по-неточни, но отклонението няма да е фатално). Ако не можете да намерите иначе, попитайте в Интернет кой би ви отмерил. (А ако имате с какво да мерите, не се колебайте да помагате на нуждаещи се.)

Ако не можете да отмерите точно малка доза, отмерете най-малкото количество, което можете да отмерите точно. Количества от няколко грама могат да бъдат внимателно доразделени на 2 или 3 равни части върху стъкло с нож; после делете отново до достигане до желаната доза или близо до нея. При делене отведнъж на повече части е по-трудно да ги направите еднакви. Количества от грам и по-малко често е най-добре да бъдат разтворени във вода и тя да бъде делена. (Спринцовки от аптеката – една 10-20 мл и една 1-2 мл – могат да са много полезни. Ако малката е за инсулин, внимавайте с деленията – може да са в инсулинови единици, а не в милилитри: 40 инсулинови единици са 1 милилитър.)

Добра идея е да дадете калиев йодид и на домашните си любимци – и те заслужават предпазване. Най-добре става с нещо, което обичат (калиевият йодид няма мирис, но има горчив вкус). Оптималните дози на единица тегло за бозайници са на практика същите като за хора. За други домашни любимци първо се консултирайте с ветеринарен лекар.